Моят роден град
Община Тервел се намира в североизточна България, заема западната част на Добричка област, с обща площ от 579,7 кв. км. Надморската височина е от 50 до 300 м. Теренът е дълбоко нарязан от суходолия, насочени на север. Богатството на общината е плодородната добруджанска земя. На север и северозапад общината граничи с общините Дулово, Алфатар и Кайнарджа от област Силистра, на изток с Крушари и Добричка община от област Добрич, на юг с Вълчи дол от област Варна, и на югозапад с Никола Козлево и Каолиново от област Шумен. Административният център - град Тервел - отстои на 42 км от областния център - гр. Добрич, на 91 км от морското пристанище Варна и на 58 км от дунавското пристанище Силистра. В общината има добре развита пътна мрежа. Общата дължина на републиканската пътна мрежа на територията на общината е 154,2 км, от които към момента 10,2 км са второкласни пътища. На територията няма няма изграден ж.п. транспорт. Най-близката ж.п. гара – гр. Дулово - отстои на 32 км от град Тервел. Редовни автобусни линии свързват общинския център с областните градове Добрич, Варна, Шумен, Русе и Силистра.
Територията на общината попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с нискохълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. Релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско-Разградските и Самуилови височини. По-големи суходолия са “Суха река” и “Кана гьол”. Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия, като “Малкото суходолие”, “Големият дол”, “Тополовият дол”, “Сухият дол” и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци с пещери има в крайселищните територии на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Нивото на подпочвените води е дълбоко и не усложнява инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. На терена не се наблюдават физико-геоложки явления като свлачища и срутища.
Още по време на турското иго град Тервел (тогава село) е бил известен под името Куртбунар ("вълчи кладенец").Според една от легендите в един от многото кладенци по това време се е удавил вълк и за това селището е наречено така. След освобождението селото е преименувано на Тервел. То споделя съдбата на останалата част от Южна Добруджа и през 1913 г. е присъединено с цяла южна Добруджа към Румъния, както и след Първата световна война. С Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. По време на Отечествената война дава свидни жертви по фронтовете в Югославия, Унгария, Австрия. След 9 септември 1944 г. село Тервел бързо израства и през месец януари 1960 г. е обявено за град.
Преди 9 септември селото няма видни политици и държавници. След 9 септември 1944 г. Тервел дава един от най видните български политици и държавници - Алекси Иванов, който е преселец от сверна Добруджа през 1940 г. През 1986-1987 г. той заема важния държавен пост заместник председател на Министерския съвет (вицепремиер) и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС, секретар на ПП на БЗНС декември 1976- декември 1989 г., министър на земеделието и горите през 1986 г. и през август 1987 - декември 1988 г., както и народен представител в шест Народни събрания в продължение на 28 години. Алекси Иванов също така има важна заслуга за издигането на Тервел от село в град и е единственият добруджанец, издигнал се до най-високи партийни и държавни постове по времето на социализма в България. Той е и единственият министър на земеделието, родом от Добруджа в историята на България. Роден е през 1922 г. и умира през 1997 г.. След промените на 10 ноември 1989 г. град Тервел дава и втория си виден деец Димо Узунов, който е секретар на ЦК на БКП от декември 1989 г.до февруари 1990 г. и заместник министър на земеделието и хранителната промишленост през 1996-1997 г. Днес градът, макар че изживява тежки социално-икономически и демографски проблеми след промените от 1989 г., започва да се съвзема и стабилизира.
Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийските племена на гетите.
Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 хил.год. пр.н.е.). Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през IV-III в.пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики и други.
През III век от новата ера тервелският край е включен в провинция Малка Скития, с главен град Томи (сега Констанца).
През VIII-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VIII-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел.
За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно. Любопитно е да се знае, че село Кладенци се намира по средата между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център.
Там са открити две църкви, характерни за Първото българско царство. В една от тях са открити уникални фрагменти от белоглинената керамично-пластична украса, известни само от втората столица Преслав. Открита е и една оловна икона, върху лицевата страна, на която е изобразен Св. Георги като млад войн с доспехи, копие и щит; в краката си притиска змей, в чието тяло е забито копие. На обратната страна е изобразен разцъфнал кръст.
Първи сведения за Тервел като селище намираме в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар.
На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско.
Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар - д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза в-к.”Добруджа” през 1901-1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза в.”Известие” с администратор Георги Маджаров. На 13 февруари 1893 г. в-к.”Прогрес” съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие”.
На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. - водоснабдено.
На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град.
До наши дни Тервел и тервелският край са преминали през бурите на 4 хилядолетия.
Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост “Калето” край с. Войниково, ранно-средновековната крепост “Скалата” край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел.
Територията на общината попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с нискохълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. Релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско-Разградските и Самуилови височини. По-големи суходолия са “Суха река” и “Кана гьол”. Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия, като “Малкото суходолие”, “Големият дол”, “Тополовият дол”, “Сухият дол” и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци с пещери има в крайселищните територии на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Нивото на подпочвените води е дълбоко и не усложнява инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. На терена не се наблюдават физико-геоложки явления като свлачища и срутища.
Още по време на турското иго град Тервел (тогава село) е бил известен под името Куртбунар ("вълчи кладенец").Според една от легендите в един от многото кладенци по това време се е удавил вълк и за това селището е наречено така. След освобождението селото е преименувано на Тервел. То споделя съдбата на останалата част от Южна Добруджа и през 1913 г. е присъединено с цяла южна Добруджа към Румъния, както и след Първата световна война. С Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. По време на Отечествената война дава свидни жертви по фронтовете в Югославия, Унгария, Австрия. След 9 септември 1944 г. село Тервел бързо израства и през месец януари 1960 г. е обявено за град.
Преди 9 септември селото няма видни политици и държавници. След 9 септември 1944 г. Тервел дава един от най видните български политици и държавници - Алекси Иванов, който е преселец от сверна Добруджа през 1940 г. През 1986-1987 г. той заема важния държавен пост заместник председател на Министерския съвет (вицепремиер) и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС, секретар на ПП на БЗНС декември 1976- декември 1989 г., министър на земеделието и горите през 1986 г. и през август 1987 - декември 1988 г., както и народен представител в шест Народни събрания в продължение на 28 години. Алекси Иванов също така има важна заслуга за издигането на Тервел от село в град и е единственият добруджанец, издигнал се до най-високи партийни и държавни постове по времето на социализма в България. Той е и единственият министър на земеделието, родом от Добруджа в историята на България. Роден е през 1922 г. и умира през 1997 г.. След промените на 10 ноември 1989 г. град Тервел дава и втория си виден деец Димо Узунов, който е секретар на ЦК на БКП от декември 1989 г.до февруари 1990 г. и заместник министър на земеделието и хранителната промишленост през 1996-1997 г. Днес градът, макар че изживява тежки социално-икономически и демографски проблеми след промените от 1989 г., започва да се съвзема и стабилизира.
Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийските племена на гетите.
Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 хил.год. пр.н.е.). Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през IV-III в.пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики и други.
През III век от новата ера тервелският край е включен в провинция Малка Скития, с главен град Томи (сега Констанца).
През VIII-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VIII-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел.
За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно. Любопитно е да се знае, че село Кладенци се намира по средата между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център.
Там са открити две църкви, характерни за Първото българско царство. В една от тях са открити уникални фрагменти от белоглинената керамично-пластична украса, известни само от втората столица Преслав. Открита е и една оловна икона, върху лицевата страна, на която е изобразен Св. Георги като млад войн с доспехи, копие и щит; в краката си притиска змей, в чието тяло е забито копие. На обратната страна е изобразен разцъфнал кръст.
Първи сведения за Тервел като селище намираме в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар.
На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско.
Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар - д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза в-к.”Добруджа” през 1901-1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза в.”Известие” с администратор Георги Маджаров. На 13 февруари 1893 г. в-к.”Прогрес” съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие”.
На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. - водоснабдено.
На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град.
До наши дни Тервел и тервелският край са преминали през бурите на 4 хилядолетия.
Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост “Калето” край с. Войниково, ранно-средновековната крепост “Скалата” край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел.